Проектът ни 100 въпроса за тоталитарната държава“ е ориентиран директно към

Проектът ни „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен непосредствено към младежите от посткомунистическото потомство на България, за които близкото минало на страната, в която са живели техните родители, баби и дядовци, е Terra incognita. Темата, която сме избрали за днешния 1 май, предизвикани от въпросите на младежите, е за манифестациите, парадите и изобщо масовките в Народна република България - една изпитана формула за унифициране на хората и мачкане на индидидуалността дружно с прокарването на пропагандни тези.
Комунисти, комсомолци, пионерисме в един и същи строй.Комунисти, комсомолци, пионери!Заедно във труд и пердах.
Живелите дори малко при режима преди 1989 година няма по какъв начин да нямат натрапчиви мемоари за тоя рефрен. Една от най-употребяваните, изтъркани и мощно пропагандни песни на " социалистическия строй " в България (друго стабилно факсимиле от това време) може да се приема и безусловно. Защото удрянето на крайник под строй, еднаква стъпка, военна стойка, маршируването в подредени редици е неизменима част от празниците на Народна република България. А възпитанието под строй стартира от ранна детска възраст. 

Военните паради, на които се изсипва всякаква техника и жива мощ, с цел да се показва страшна мощност против  противника от другата страна на Желязната завеса, който хипотетично трепери при тези прояви, са едната част от картината. Истинската всеобхватна и огромна скука, въвличаща няколко пъти през годината всевъзможни версии на социалистическия човек (работници, селяни, учени, студенти, ученици)  в унифицирани и псевдоентусиазирани походи-поклони пред комунистическата власт, са манифестациите.

Днес манифестация все по-често се използва с някакво изцяло друго значение от това, което е първата асоциация на хората над 45 години. Има леко префърцунено „ духовно “ звучене, мъгляво внушение на нещо по-възвишено, „ манифестират се “  чувства, мисли, отношение, манифестацията дори е техника за визуализация, каквото и да значи това.

Доста надалеч е това от спомените на живелите „ социализма “ – скупчване на маси хора, „ трудови колективи “, които би трябвало да покажат идеологическата си отдаденост, размахвайки флагове, носейки транспаранти с лозунги и големи портрети на Тодор Живков и на настоящия по това време първи секретар на КПСС и скандирайки: " Слава на Българска комунистическа партия! " и " Слава на Комунистическа партия на Съветския съюз! Да живей работническата класа! " и все в тоя дух. Като кулминационната точка на мероприятието е прекосяването с най-силните крясъци " Бе-Ка-Пе " около естрада, на която някъде на централната улица в съответния град са " посадени " и отегчено махат местните партийни величия. В София това сюблимно място е мавзолеят на Георги Димитров. Там, в непосредствена непосредственост до мумифицираните остатъци на издигнатия в фетиш комунистически водач, най-важните хора в партията и държавата приемат поздравленията. Съставът им е съвсем неизменим отпред с „ царувалия “ над три десетилетия Тодор Живков, а всяка лека смяна на подредбата и наличието там е мотив за оживени догадки и полемики за здравословното състояние (все отново това бяха все хора в напреднала възраст) или за кадрови игри и хипотетично изпадане в недружелюбност.

Мизансценът е също съвсем неизменен през годините, както и сюжетът. На трибуната би трябвало да има и някое друго пионерче от най-заслужилите, което за разлика от връстниците си в масовката няма късмет да се скатае. В първите редици на манифестациите са най-заслужилите - герои на труда, заслужили борци против фашизма, някогашни партизани, ятаци, изобщо най-отдадената част от соцобществото. Част от тях получават височайшето снизхождение да са и на формалната естрада. 

Манифестациите – демонстрации в възхвала на режима, са основна част от съвсем всеки формален празник. Сливането на обособения човек с тълпата е още един начин за мачкане на поривите на характерността. Освен това и добре настоящ механизъм за агитация и промиване на мозъци с следващото набиване на внушението за вездесъщността на Партията.

Манифестации има, несъмнено, за партийно-държавния празник – 9 септември. На 7 ноември, който е формален празник, също. Чества се Октомврийската гражданска война, с която болшевиките вземат властта в Русия. Манифестацията на държавния празник на Съюз на съветските социалистически републики е следващото подмазване от най-верния съдружник Народна република България към Големия брат. С перестройката в Съветския съюз най-малко това отпада, само че се случва немного преди краха на режима на Живков.

Не е пощаден и 24 май, само че поради доста мощната тематика с книжовност, букви, Кирил и Методий, първокласници, зрелостници, възпитаници, студенти, учители и тъй наречените, акцентът на празника, звучене, сивмолика са изместени много настрана от партийната агитация, която обаче неизбежно участва.

Първи май в България се отбелязва от 1890 година – с протестни шествия на служащи, които слагат избрани свои обществени претенции. След 1944 година в унисон с новата идеология за превъзходството на работническата класа датата към този момент е изцяло преобърната и изопачена смислово. На нея пролетариатът би трябвало да излезе и да се поклони за признателност на Българска комунистическа партия, че го е избавила от " оковите на капитализма " и че се грижи за светлото му бъдеще. 

Манифестиращите минават през височайшата естрада тематично – точат се с часове трудови колективи (колкото е по-голям градът, толкоз по-тегаво и дълго е чакането) от фабрики в негласна конкуренция за най-тъпо обръщение заричане. От поклоническото минаване около троновете на партийните велможи не са избавени никои специалности.

Участието е наложително. Присъствието се отмята от съответните партийни и профсъюзни копои, а за неналичието би трябвало да има доста уважителна причина. През 80-те години обаче, изключително в края им, отегчението и скептицизмът от ден на ден вземат връх. Дори и в партийните секретари, комсомолски отговорници и т. н. вече се губи желанието, а патосът и вманиачеността от първите години след преврата на 9 септември 1944 година са изцяло изчезнали. Все по-често манифестациите са прелюдията, небрежно претупвана, към събиране с другари в заведение в центъра на града и насочна точка и мотив да се разисква и плюе срещу властта - правилно, на маса и на чашка.

Годишнините на всякакви „ светли “ дати – примерно рожденият ден на Георги Димитров, от преврата на 9 септември 1944 година - в " вярната " терминология от успеха на социалистическата гражданска война, от Априлския пленум, Великата октомврийска гражданска война, от рождението на Ленин са изключително тестване за редовия жител.

Промиването на мозъци обаче стартира от ранна детска възраст с разнообразни форми за налагане на полувоенна дисциплинираност. В учебно заведение има подготовка за манифестациите, най-малко на представителните елементи от випуските. Има строева подготовка в по-горните класове и дори градски и окръжни надпревари. За да се стигне до тези участия, има дълги тренировки в учебния двор в стила на лейтенант Шайскопф от " Параграф 22 ". По-големите възпитаници към 10-и клас не се разминават и със съмнителното наслаждение на военното образование. 
Чернобилската манифестация
Една от следващите първомайски митинги остава в историята на социалистическа България като демонстрация на незаконна безнаказаност от страна на режима към жителите. На 26 април 1986 година става повредата в Чернобил. В 1 часа и 23 минути през нощта в украинската атомна централа се стига до нуклеарна детонация, която има пагубни последствия за околната среда освен в обширни елементи на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, само че и в Северна, Централна и Югоизточна Европа. Радиоактивният облак над Чернобил бързо се разнася към Беларус и Русия, а два дни по-късно доближава Скандинавия, Полша, южните елементи на Федерална Република Германия и Германска демократична република. Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд. Само за няколко дни невидимата отрова обикаля цялото северно полукълбо.

Властта в България обаче дни наред мълчи. Съюз на съветските социалистически републики осведоми за „ безобидната “ повреда два дни по-късно. У нас до третия ден няма никакви публични известия, а когато се появяват, то казусът се показва като нещо локално и не изключително рисково. „ Всичко да остане под надзор ”, е нареждането от горната страна. Няма предизвестия към хората какви ограничения да вземат, какво да не ядат и пият, няма никаква информация какво се е случило. Нещо повече първомайската манифестация не е анулирана, организира се при нормалния си сюжет, като големи групи хора стоят с часове на открито. В София, а и на много други места, на 1 май вали дъжд – с висока централизация на радиоактивни частици. Вали, а стотици хиляди хора проведено шестват в незнание под знамената и с лозунгите, възхваляващи Отечествен фронт, Българска комунистическа партия, братската Комунистическа партия на Съветския съюз и прочие

Тази манифестация на 1 май 1986 година остава в историята и като " Чернобилската ". И е блестящо въплъщение на цялостното неуважение, пренебрежение, неналичието на интерес към живота и здравето на обособените хора.




" Да се потисне инстинктът на всеки да бъде себе си "
Ето и къс фрагмент от есето на писателя Георги Марков " Чествания, паради и митинги " за един от обичаните принадлежности за управление и агитация - масовките. 

 Есето му е прочетено по " Дойче веле " през 70-те години на ХХ век. Публикува се през 2014 година

..И ето, че стигнахме до основния въпрос – за задачата на всички тия празнувания, паради, митинги. Дали те са просто човешки празници или добре проведен обред, посредством който се ползва една от най-чудовищните инквизиции на човешката персона за да се потисне, обезобрази и унищожи естественият инстинкт на всекиго да бъде като себе си. Отговорът е прекомерно явен. Той ни доближава до ритуалистиката на всички религии. Но в случай че при една вяра човек би трябвало да се прекланя пред духовния облик на положителното, на любовта към близък, на взаимопомощта, на устрема към величествен или правоверен живот, то в тази ситуация на комунистическата вяра няма нищо сходно. Вие би трябвало да се строите в редица или по-добре да заемете своето място в стадото, по-късно дружно със стотици хиляди същества като вас да преминете около някаква висока естрада, да се обърнете към нея, да си свалите шапката и да размахате ръка с най-угодната допустима усмивка на вашето лице, с цел да се преклоните пред други човешки същества, които най-често не ви надвишават с нищо друго с изключение на с властта, която имат. Ако този, който ви води, е по-старателен, ще ви накара да скандирате името на оня, който ви маха, самичък отегчен и изтощен от четири или петчасовото шествие на човешки стада пред него. От всички страни ви ограждат портретите на хора, които по биология са най-малко хора като вас, с които вие нямате нито персонално другарство, нито сте уверен в техните качества, само че вие би трябвало да им се поклоните, по този начин както не сте се поклонили на татко си и майка си. И тъкмо този реверанс е гибелта на вашето достолепие, на самосъзнанието, че вие сте равностойно и равноправно човешко създание, а не животно или плебей. Аз показвам единствено този миг – момента на унижението, което, несъмнено, може да бъде целесъобразно с инстинкта за самозапазване. Но концепцията ми е, че нямам доверие естествен, същински българин непринудено да премине с лакейска усмивка около каскета на кой да е водач.

И по този начин, първата партийна задача на честването, парада или манифестацията е да изтръгне от всеки субект признанието, че той е част от стадо. Това е едно от следствията на цялата партийна идеологична линия против личността. И по този начин може да се изясни фантастичната упоритост всеки жител по няколко пъти в годината да минава около някаква естрада на самоунижението. Или пък задължението да повтаряш неведнъж думите на някакъв трибунен водач, казани по някакъв мотив...

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.